САЩ инвестират в ядрени двигатели за пътуване до други планети
Национална лаборатория Оук Ридж в САЩ създаде симулиран тестов реактор за разработка на мотори, които могат да отведат астронавти до Марс и оттатък. Целта е технологията да бъде усъвършенствана в съответни стъпки, с цел да се появи в приключен и подготвен за междупланетни пътувания тип.
Най-голямото затруднение пред проучването на Слънчевата система от хора (или даже от рояци свръхмодерни роботи) е неналичието на подобаващ метод за напредване сред небесните тела. Досега разчитаме на химически ракети. Те правят работа, само че още от първия немски V2 през 1944 година тези мотори работят съвсем на пределните си теоретични благоприятни условия. Прогресът от този момент е главно в оптимизация и олекотяването на ракетите.
Затова задача до Марс с химически мотори е на безспорната граница на вероятното. Например, с цел да се изведе един звук потребен товар в орбита са нужни към 16 тона гориво, а с цел да стигне до Луната — към 1000 тона гориво на всеки звук потребен товар.
Ето за какво ракетата " Сатурн V " бе огромна колкото небостъргач, само че капсулата, която се върна на Земята, беше с размерите на автомобил.
Човечеството обаче има технология за надскачане на този лимит. Това е ядреният мотор.
Ядреният ракетен мотор съставлява реактор, през който минава водород като горивна маса, нагряван до към 3000 K (2727 °C). Това му дава съвсем два пъти по-голяма успеваемост от химическите ракети.
Основните провокации обаче са две:
Как да се управлява голямата топлота, без моторът да се разтопи. Как да се ръководи стилен, мощно радиоактивен реактор в космоса, където няма техници за ръчно обслужване. Освен това моторът би трябвало да може да се включва, изключва и контролира.
Идеята за нуклеарни ракети датира още от 40-те години на предишния век. През 60-те НАСА тества планове като NERVA, при които ръководството ставаше с авансово програмирани скриптове — наподобяващи " машина за самун ". Това беше задоволително за наземни проби, само че не и за действителна задача. Русия твърди, че има военна ракета с дребен нуклеарен мотор. Но за него липсват детайлности.
Национална лаборатория Оук Ридж има различен метод. Тестовата установка употребява шест контролни барабана около симулиран реактор. Те са снабдени с ензкодери, резолвери и сензори за въртящ миг за тъкмо отчитане на придвижванията. Двутечен поток от вода и въздух имитира преминаващия водород през реактора и турбопомпите. Включени са датчици за налягане, температура и дебит.
Всичко това се ръководи от NVIDIA Jetson бордов компютър, който употребява MQTT протокол за връзка сред хардуера и софтуера.
Използването на " подправен " реактор е основно — освен за сигурност, само че и с цел да се тестват и усъвършенстват бързо разнообразни дизайни, преди те да бъдат построени прототипите.
" Нашият тестов стенд дава на инженерите опция да тестват системите за самостоятелен надзор в безвредна и повторяема среда, " споделя Брандън Уилсън от Оук Ридж. " Това значи, че можем да решаваме проблемите тук, на Земята — преди астронавтите да разчитат на тези системи милиони километри от вкъщи. "
Надеждите на учените са този път програмата за нуклеарен ракетен мотор да се развие и да докара до основаването на нов вид галактически транспортен съд за бързи и ефикасни полети до други планети.
Най-голямото затруднение пред проучването на Слънчевата система от хора (или даже от рояци свръхмодерни роботи) е неналичието на подобаващ метод за напредване сред небесните тела. Досега разчитаме на химически ракети. Те правят работа, само че още от първия немски V2 през 1944 година тези мотори работят съвсем на пределните си теоретични благоприятни условия. Прогресът от този момент е главно в оптимизация и олекотяването на ракетите.
Затова задача до Марс с химически мотори е на безспорната граница на вероятното. Например, с цел да се изведе един звук потребен товар в орбита са нужни към 16 тона гориво, а с цел да стигне до Луната — към 1000 тона гориво на всеки звук потребен товар.
Ето за какво ракетата " Сатурн V " бе огромна колкото небостъргач, само че капсулата, която се върна на Земята, беше с размерите на автомобил.
Човечеството обаче има технология за надскачане на този лимит. Това е ядреният мотор.
Ядреният ракетен мотор съставлява реактор, през който минава водород като горивна маса, нагряван до към 3000 K (2727 °C). Това му дава съвсем два пъти по-голяма успеваемост от химическите ракети.
Основните провокации обаче са две:
Как да се управлява голямата топлота, без моторът да се разтопи. Как да се ръководи стилен, мощно радиоактивен реактор в космоса, където няма техници за ръчно обслужване. Освен това моторът би трябвало да може да се включва, изключва и контролира.
Идеята за нуклеарни ракети датира още от 40-те години на предишния век. През 60-те НАСА тества планове като NERVA, при които ръководството ставаше с авансово програмирани скриптове — наподобяващи " машина за самун ". Това беше задоволително за наземни проби, само че не и за действителна задача. Русия твърди, че има военна ракета с дребен нуклеарен мотор. Но за него липсват детайлности.
Национална лаборатория Оук Ридж има различен метод. Тестовата установка употребява шест контролни барабана около симулиран реактор. Те са снабдени с ензкодери, резолвери и сензори за въртящ миг за тъкмо отчитане на придвижванията. Двутечен поток от вода и въздух имитира преминаващия водород през реактора и турбопомпите. Включени са датчици за налягане, температура и дебит.
Всичко това се ръководи от NVIDIA Jetson бордов компютър, който употребява MQTT протокол за връзка сред хардуера и софтуера.
Използването на " подправен " реактор е основно — освен за сигурност, само че и с цел да се тестват и усъвършенстват бързо разнообразни дизайни, преди те да бъдат построени прототипите.
" Нашият тестов стенд дава на инженерите опция да тестват системите за самостоятелен надзор в безвредна и повторяема среда, " споделя Брандън Уилсън от Оук Ридж. " Това значи, че можем да решаваме проблемите тук, на Земята — преди астронавтите да разчитат на тези системи милиони километри от вкъщи. "
Надеждите на учените са този път програмата за нуклеарен ракетен мотор да се развие и да докара до основаването на нов вид галактически транспортен съд за бързи и ефикасни полети до други планети.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ